Гадателят /древно западноафриканско предание/

Имало едно време, сигурно и днес го има, един млад мъж, който загубил вяра в живота. Струвало му се, че цял живот единствено работил, а продължавал да меч¬тае за много неща — приключения, богатство и разбира се, любов. Знаел, че със сигурност в живота трябва да има нещо повече, а не само ежедневната борба за оцеляване.
Един ден дочул, че в някакво далечно село ще има па¬наир, и вестта го развълнувала повече от обикновено. На панаирите, на които бил ходил като дете, имало различни изпълнители, песни и танци. А веднъж: видял гадател. Въпреки че не вярвал много в такива неща, той имал усе¬щането, че ако му предстои да направи нещо повече в жи¬вота си, по-добре е да го разбере сега, а не да живее с лъжливи надежди. И решил да отиде на панаира с надеж¬дата да намери гадател, който да предскаже съдбата му.
Пътят до панаира бил дълъг и той пристигнал по мръкнало. Градчето било оживено от музика и танци, а хората продавали своите изделия. Въпреки че бил пътувал през по-голямата част от деня, сърцето му тупкало от вълнение, породено от пъстротата на панаира. Той се скитал по уличките и между сергиите и се опивал от ве¬селието, а очите му търсели знак за присъствието на мистик или гадател.
В самите покрайнини на градчето, където веселието било в разгара си, той съзрял малка шатра с окачена отп¬ред табела: "Предсказваме бъдещето. " Сърцето на мла¬дия мъж: подскочило и той се насочил към отметнатата завеса. Поел си дълбоко въздух и надникнал вътре. Някакъв старец седял край разнебитена стара маса, чийто крака били толкова тънки и разклатени, колкото неговите соб¬ствени. Тялото на младежа хвърлило сянка върху стаята и старецът вдигнал глава.
-Дошъл си да ти предскажа бъдещето ли?
Гласът на стареца бил силен и уверен. Младежът само кимнал. Старецът се изправил и с жест посочил към един стол срещу него. Младежът погледнал стола и нетърпеливо се насочил към него. Но преди да успее да седне, старецът протегнал ръка и внимателно, но силно хванал младия мъж: за рамото.
- Първо да уредим таксата ми...
Младият мъж присвил очи, обхванат от съмнения -нямал му много вяра. Преди да може да отговори обаче, старият гадател продължил:
- В края на краищата това не трябва да е проблем за човек, който със сигурност ще спечели огромно богатство някой ден.
Сърцето на младия мъж подскочило.
- Искаш да кажеш, че наистина ще бъда богат!
Старецът не казал нищо, запазвайки безизразно из¬ражение на лицето си. Когато не последвало нищо друго, младежът бързо бръкнал в джоба си и подхвърлил шепа сребърни монети на масата. Старецът мигновено ги заг¬ребал в шепата си и безизразното му лице се усмихнало на младия мъж:. Той поканил с жест младежа да седне и уси¬лено закимал с глава.
- О, без съмнение - казал той - стига да намериш подходящата работа и да пестиш парите си.
Младият мъж: възкликнал от почуда и вълнение, ка¬то вече си представял какво ще направи с всичкото си бъ¬дещо богатство. Докато младият мъж: присядал, гадате¬лят попитал:
- Какво друго би искал да знаеш?
- Ще бъда ли толкова прочут, колкото и богат? - запитал честно младият мъж:.
Гадателят замълчал, все едно, че чакал отговор от небето, след това притворил очи. Отговорил сериозно:
- Определено виждам, че ще бъдеш прочут - отвърнал той. - Особено след като станеш известен.
Младият мъж: грейнал и се наклонил напред, нетър¬пелив да чуе още нещо за съдбата си.
- Ще се оженя ли... щастливо?
Гадателят отново замълчал, очите му се затворили, сякаш измъквал своите отговори от някакъв мистериозен духовен източник.
- Ще се ожениш - обявил старият гадател. — И тя ще бъде твоята истинска любов, стига да я намериш и тя да приеме. Двамата ще бъдете толкова щастливи, колкото никой друг не е бил на света, ако заедно избегнете не¬щастието.
Младият мъж изпаднал в екстаз. Винаги бил вярвал, че животът му готви нещо повече, но никога не се бил на¬дявал, че ще получи толкова много.
v - А дълго ли ще живея? - Младият мъж задържал дъха си, страхувайки се, че след като са му предсказани толкова много и хубави неща, сигурно ще умре млад.
- Хммм. - Старецът сякаш се отнесъл за миг. После сякаш кимнал на някакъв невидим дух. -Да, разбирам, - казал той на въздуха над него, все едно, че говорел на невидим дух. После отворил очи и се вгледал в широко отворените очи на младия мъж:.
- Ще имаш много дълъг живот - казал той след напрегнато мълчание. - Стига да останеш здрав. Тогава само преждевременна смърт би могла да го съкрати.
Младият мъж скочил от стола, лицето му искряло от радост. Той сграбчил ръката на стария гадател и бур¬но я раздрусал. А когато не му достигнали думи да изрази благодарността си, той прегърнал стареца и изскочил от шатрата. Бил убеден, че късметът му ще проработи още по пътя за дома.

АКО… Ръдиард Киплинг

АКО… Ръдиард Киплинг (Превод – Валери Петров)

Ако владееш се, когато всички треперят и наричат те страхлив
сред вперени съмнителни очички се довериш, но бъдеш предпазлив
Ако изчакаш и оставаш бодър или наклеветен-не клевети намразен -
не отприщвай свойта злоба но ни премъдър, ни презвят бъди
Ако мечтаеш – властен над мечтите и мислиш, но сред мисли не летиш
На Поражението и на Славата венците ако приемаш равнодушно ти
Ако злодеи с Истината свята пред теб търгуват и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата градени цял живот – и почнеш нов градеж
Ако натрупаш на камара всичко спечелено;заложиш го на зар;
изгубиш, и започнеш пак от нищо; и не поглеждаш никога назад
Ако заставаш нерви, мозък, длани негодни вече – да ти служат пак
и само с Волята в теб останал да продължиш отново влязъл в крак
Ако си лорд – дори в тълпата слязъл или в двореца – чист като дете
Ако ни враг, ни свой те наранява
Ако не смеят в спор да влязат с теб
Ако запълниш хищната минута с хванат миг от нейните шейсет
Светът е твой! Молбата ти е чута!
И главно ,сине – ти ще си Човек!

Цитати от А.П.Чехов

Днес попаднах на ръководство по творческо писане /http://literaturatadnes.com/wp-content/writing-tips.pdf/,компилирано от Преслав Ганев.

Една от насоките за развиване на творческия талант, поместени в ръководството, е да се чете много - предимно произведения на Чехов.

В тази връзка ето няколко цитата от Чехов, поместени на http://bg.wikiquote.org/.

Те са следните:

1.Човек е това, в което вярва.

2.Като погледнеш някое поетическо създание: муселин, ефир, полубогиня, милион възторзи, а надникнеш ли в душата му - най-обикновен крокодил. — "Мечка"

3.Равнодушието е паралич на душата.

4.Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.

5.Човек ще стане по-добър, тогава, когато му покажете какъв е.

/Тогда человеку станет лучше, когда вы покажете ему, каков он есть./

6.Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.

"Работи върху себе си, да се освободиш. Не можеш да придобиеш свобода,ако не обичаш душата си; не можеш да придобиеш сила, ако не обичаш духа си; не можеш да придобиеш светлина и знание, ако не обичаш ума си; не можеш да придобиеш доброта, ако не обичаш сърцето си. Така, както се проявявате днес,това е вашият минал живот. Трябва да се освободите от миналото и да заживеете по нов начин." Учителя

"Нищо не показва превъзходството на характера така,
както доброто поведение в спор,който не може да се избегне."
Х.Тейлър

Откъс от 'Науката за любовта' от Джон Бейнс

Обич към себе си

Християнската максима „Обичай ближния си така, както обичаш себе си!" ни учи, че човек не трябва да се изключва от любовта и трябва първо да обича себе си. Анализирайки тази максима, бихме могли да стигнем до заключението, че да обичаш себе си е условие да обичаш ближния си; с други думи, „трябва да обичаш ближния си така, както вече обичаш себе си". Някои хора тълкуват тези думи в смисъл, че да обичаш себе си е синоним на себелюбие, което на практика има негативен смисъл. Ерих Фром изследва задълбочено тази тема и според него самолюбието и любовта към себе си не само не са равнозначни, но са напълно противоположни. Себичният индивид не обича себе си, напротив той се мрази.

Фром пише: „Всъщност себичните индивиди не само не могат да обичат другите, но са неспособни да обичат и себе си". По-нататък той добавя: „По-лесно ще разберем себичността, като я сравним със силната загриженост за другите, например, в случая на майката, която проявява прекалени грижи към детето си.
Макар съзнателно да вярва, че безкрайно го обича, тя всъщност изпитва дълбоко потисната неприязън към обекта на тази обич. Прекалените й грижи не са предизвикани от необикновено голяма обич към детето, а от стремежа й да компенсира пълната си неспособност да го обича".
Освен това, да обичаш себе си включва също да бъдеш верен на себе си - изходната точка, от която можеш да обичаш другите. Човек, който не е верен на себе си и постоянно се самозалъгва, не държи на думата си и няма здрави морални принципи, много трудно би могъл да обича другите. Да обичаш себе си в най-висш смисъл означава да бъдеш обвързан с Висшето Аз. То е пълна противоположност на себичността, чийто център е Низшето Аз. Съюзът с Висшето Аз изисква вярност към себе си и обич към другите. Обикновено хората, които мразят себе си и не могат да се приемат такива, каквито са, не са в състояние да обичат партньора си, защото им липсва способност да дават - неделима част от изкуството да се обича.

Дао на смелостта

Из "За смелостта", Ошо

Животът не слуша твоята логика; той си върви необезпокояван по своя път. Ти
трябва да слушаш живота, него не го интересува логиката ти.
Когато навлезеш в живота, какво виждаш? Идва силна буря и падат огромни
дървета. Според Чарлз Дарвин те би трябвало да оцелеят, защото са най-приспособени,
най-силни, най-мощни. Например някое много старо дърво - сто метра високо, на
възраст три хиляди години. Самото присъствие на дървото създава сила, дава
усещането за сила и мощ. Милиони корени са проникнали в земята, отишли са
надълбоко и дървото стои със сила. Естествено, дървото се бори - то не иска да се
поддава, да се предава - но след като свърши бурята, то е паднало мъртво, вече не е
живо и цялата му сила е изчезнала.
Бурята е била прекалено силна - тя винаги е прекалено силна, защото идва от
цялото, а дървото е само един индивид.
А ето и малките растения и обикновената трева - когато дойде бурята, тревата се
огъва и бурята не може да й навреди ни най-малко. Най-много хубаво да я измие, това е
всичко; целият насъбран прах се отмива. Бурята осигурява една хубава баня и след като
отмине, малките растения и тревичките отново танцуват весело. Тревата почти няма
корени, може да бъде изтръгната и от малко дете, но бурята се е оказала безсилна.
Какво се е случило?
Тревата е следвала пътя на Дао, пътя на Лао Дзъ, а голямото дърво е следвало Чарлз Дарвин. Голямото дърво е било много логично: то се е опитвало да се
съпротивлява, да покаже своята сила. Ако се опитваш да покажеш силата си, ще те
победят. Всички Хитлеровци, Наполеоновци, Александър Велики, са големи, силни
дървета. Всички те ще бъдат победени. Тези като Лао Дзъ са подобни на малки
растения: никой не може да ги победи, защото те винаги са готови да се огънат. Как
можеш да победиш човек, който се огъва, който казва: „Аз вече съм победен.
Господине, наслаждавай се на своята победа, няма нужда да създаваш неприятности.
Аз съм победен." Дори и един Александър Велики ще се почувства излишен пред Лао
Дзъ, няма да може да направи нищо. Ето какво се е случило някога, точно така се е
случило...