понеделник, 27 юли 2015 г.

Маски за лице с лук

1.Изпечете две глави лук, размачкайте ги на пюре, добавете 2 супени лъжици мед. Нанесете сместа върху предварително почистено лице. След 15-20 минути почистете с влажна салфетка. 2. Маска с лук и прясно мляко против стареене на кожата Смесете равни части ситно настърган лук и прясно мляко. Кашата нанесете за 30 минути върхулицето, като избягвате очите. След това измийте с отвара от лайка или розова вода.

събота, 25 юли 2015 г.

Откъс от книгата "Дворецът на бълхите" от Елиф Шафак

ДВОРЕЦЪТ НА БЪЛХИТЕ откъс КАЗВАТ, ЧЕ ИМАМ РАЗВИНТЕНА ФАНТАЗИЯ – най-деликатният начин да кажеш „Глупости“! Сигурно имат право. Когато започна да се притеснявам или да се чудя къде кога какво трябва да кажа, когато се страхувам от погледите на хората и се опитам да не покажа, че съм се уплашил от тях, когато искам да се представя на някого, когото ми се ще да познавам, когато се правя, че не зная колко малко познавам себе си, когато миналото изгаря душата ми и когато не мога да се примиря, че бъдещето няма да бъде по-хубаво, когато не мога да се възприема на мястото, на което се намирам, нито да бъда човекът, който изглеждам… дрънкам измислици. Измислиците са колкото далеч от действителността, толкова и от лъжата. Лъжата обръща истината наопаки. А пък измислиците я смесват с истината, така че е трудно да се разграничи едното от другото. Изглежда сложно, но всъщност е много просто. Толкова е елементарно, че може да се обясни само с една линия. Да кажем, че истината е хоризонтална линия. Тогава, това, което наричаме лъжа, ще бъде вертикална линия. Окръжността не е нито хоризонтална, нито вертикална. Нито е край, нито е начало. Можете да влезете в окръжността отвсякъде, стига да не сметнете мястото за начало. Няма начална точка, няма край. Откъдето и да тръгнете, винаги има минало. Лично аз не знаех, но чух от един мъдър човек, че навремето, когато кофите за смет в Истанбул били кръгли и с тенекиени капаци, младежите се забавлявали с една игра. Събирали се определен брой момчета и момичета – нито прекалено много, нито пък малко, а точно колкото е необходимо и непременно четно число. Върху кръглия тенекиен капак на кофата за боклук предварително означавали четири различни посоки. И за да отговорят на въпроса кога, във всяка посока изписвали с тебешир четири различни думи: Веднага – Утре – Много скоро – Никога. Бързо завъртали капака с помощта на дръжката по средата и играчът, който е на ред, светкавично слагал пръста си в една точка и спирал кръга. Всеки участник минавал по веднъж през този етап и така откривал за себе си кое точно е неговото време. При втория тур пишели четири отговора на въпроса на кого така, че да се паднат равномерно в средата на четирите посоки: На мен – На моята любов – На най-добрия ми приятел – На всички нас. После пак завъртали тенекиения капак, отново един по един поставяли пръста си в една точка и кръгът спирал. При третото завъртане идвал ред на отговора на въпроса какво ще стане. За да бъде справедливо, в оставащите осем празни места написвали четири хубави и четири лоши думи: Любов, Брак, Щастие, Богатство, Болест, Раздяла, Катастрофа, Смърт. Отново завъртали капака и най-после достигали до дългоочакваните отговори на въпроса кога на кого какво ще се случи: На мен – Богатство – Много скоро – На любимия ми – Щастие – Утре – На най-добрия ми приятел – Брак – Веднага – На всички ни – Раздяла – Никога… Не е трудно да започнеш. Като направя някои дребни промени в начина, по който се играе, мога да използвам тази идея. Първо, трябва да намеря времето на разказа: Вчера – Днес – Утре – В безкрайността. След това едно по едно трябва да спомена местата, които са свързани с историята: Мястото, на което дойдох – Мястото, на което се намирам – Мястото, на което отивам – Никое място. И така, идва ред на играчите: Аз – Един от нас – Всички ние – Нито един от нас. Накрая, без да нарушавам равновесието четири по четири, трябва да подредя вероятните резултати в останалите празни места. И по този начин, ако завъртя четири поредни пъти кръглия тенекиен капак на кофата за боклук, ще успея да направя едно хубаво изречение, с което да започна: „През пролетта на 2002 г. в Истанбул един от нас умря без време и линията се затвори в пълен кръг.“ ★ ★ ★ П Р Е Д И П Р Е Д И С Т О Р И Я ТА … Дойдоха. Дойдоха, но при първата им среща с града нито той успя да ги познае, нито пък те него. Павел Павлович Антипов не искаше нито ден повече да живеят на хотел и без да губи време, започна да търси подходящ дом. Все още не знаеше дали местните закони позволяват на чужденците да си купят къща. И въпреки това бе сигурен, че винаги ще се намерят хора, които за облаги или пари са готови на всякакви компромиси, и ни най-малко не се съмняваше, че ще намери начин да успее. Ала дори и той не очакваше такава възможност да се появи в рамките на десет дни. Веднъж бяха поканени на вечеря от собственика на хотела, в който бяха отседнали. На масата се оказаха до някакъв лихвар и когато той заговори, че в един от най-привлекателните квартали на града има започнат строеж, който не след дълго е бил спрян, тъй като собственикът неочаквано е фалирал, веднага разбра, че не бива да изпуска тази възможност, кацнала на пътя му. На следващия ден първата му работа бе да отиде на строежа, за който ставаше дума. Сградата не беше издигната на половина, както твърдеше лихварят. Нямаше нищо друго освен изкоп за изливане на основите. Но така беше по-добре, много по-добре. След което започна да издирва онези белогвардейци, които в началото на 1920 г. имаха същата съдба, но се бяха установили тук и бяха станали турски граждани. Смяташе, че по-лесно ще придвижи съдебните си дела, ако в документите му фигурира име на турски гражданин, ала не можеше да се довери на човек, който не беше с неговото потекло. Накрая се споразумя с едно скромно семейство – мъж и жена, които преди около двайсет години бяха приели турско гражданство. Имаха магазинче в Асмалъмесджит, в което продаваха изработени от самите тях изящни абажури и така осигуряваха съществуването си. Блокът се строеше от куха фирма, в която те нямаха акции. Павел Павлович Антипов не искаше да рискува. Много внимателно пресметна нещата и щедро се разплати с тях. При други обстоятелства ускоряваше решаването на проблемите, които изискваха повечко време и доста усилия, като развързваше кесията си. Не се оплакваше. За първи път от години пръскаше насам-натам пари, без да прави точна сметката. Докато беше във Франция, се спогоди с един архитект, арменец от Истанбул, със семейството на когото имаха общ бизнес, и не се притесняваше за разходите. Контролираше всички материали, искаше веднага да бъде информиран за всяко развитие на нещата. Макар че от време на време се допитваше до жена си за това как трябва да изглежда входната врата на блока, оградата на градината, парапетите на балконите, декорацията на фасадата, извивките на стълбището или пък мраморните плочи на входа, в общи линии правеше най-вече това, което искаше. И без друго Агрипина не изглеждаше много въодушевена от идеята да се занимава с такива подробности. Откакто бе дошла в Истанбул, повечето време прекарваше с прислужницата си арабка, която нито за миг не се отделяше от нея, и с болногледачката си от Елзас. Слушаше безкрайните им пререкания или пък съзерцаваше морето от прозореца на стаята в хотела. Докато наблюдаваше водите на Босфора, изражението на лицето ѝ не бе по-различно от онова, което придобиваше, докато съзерцаваше лозята от прозореца на клиниката във Франция. Освен това не изглеждаше щастлива от факта, че са се върнали в страната, където бяха погребали бебето си, и от време на време дори объркваше града, в който се намираше. Ала не изглеждаше и нещастна. Бе тъжна като свенлив трептящ дъждовен облак, не се докосваше до нищо, не проявяваше интерес към каквото и да било, просто гледаше Истанбул. Според Павел Павлович Антипов обаче изолацията на жена му от света не се дължеше на болестта ѝ, а на нейната невинност. По време на войните, които бе преживял, често се случваше да изпращат на фронта войници от различни националности, които дълбоко в себе си вярваха, че ако сред тях има поне един невинен човек, няма да им се случи нищо лошо и душите им ще бъдат възнаградени. Сега, за да успокои съвестта си, когато правеше баланса на един дълъг живот, самият той бе предприел това странно пътуване и се бе приютил при жена си с подобни очаквания. Външните стени бяха с цвят на пепел, черчеветата на прозорците и парапетите на балконите бяха боядисани в два различни нюанса – по-светъл и по-тъмен тон на сивото. Когато дискретните декори около двукрилата входна врата бяха напълно завършени, блокът засия с ослепителната си красота. Най-впечатляващата особеност на сградата, която по настояване на Павел Павлович Антипов бе построена в стил ар нуво9, въпреки че отдавна не беше на мода, бе, че етажите бяха напълно различни. Апартаментите на партера, сякаш за да се компенсира липсата на балкони, имаха много по-големи прозорци от останалите. Колкото до балконите, и те бяха различни на всеки етаж. Терасите на втория етаж бяха силно изнесени напред в изящен полукръг, а тези на третия етаж бяха по-прибрани, така че човек спокойно можеше да си седи, без да го виждат отвън. Балконите на четвъртия етаж бяха като тези на втория, само че вместо метални парапети имаха бордюр, украсен с релефни цветя, а в двата им края бяха закачени мраморни саксии, в които можеха да се отглеждат растения. Разликите бяха толкова фрапиращи, че човек се чудеше дали все пак обитателите на тези апартаменти живеят на едно и също място. Релефите на предната фасада, които балансираха украсата между прозорците на първия и втория етаж, силно привличаха вниманието. Тук в окръжност бе изобразен паун с малка глава и огромно тяло. Петте му пера, две отдясно, две отляво и едно точно на главата, стърчаха на различни страни. Едното сочеше към небето, а другите – към четирите посоки на света. В края на всяко перо бе нарисувано голямо око, красиво завършено с едва забележими щрихи, напомнящи мигли. В пълен контраст с това главата на пауна бе сведена надолу. Точно под краката му, в едва забележима овална рамка бяха изписани инициалите на съпрузите. – Как ще го кръстиш? – попита жена си, когато с гордост ѝ показа блока. Лек морски ветрец с аромат на жасмин повя и се понесе между тях. От устните на Павел Павлович Антипов се отрони обяснение, което тя не можеше да изрече: – Агрипина, това е твоето бебе, чиито очи са с цвят на пепел. Винаги ще те обича, но няма да очаква повече, отколкото можеш да му дадеш. Ще принадлежи изцяло и само на теб, но няма да иска да му се посветиш. Никога няма да предявява претенции, няма да плаче, няма да се разболява и няма да умре. Въобще няма да порасне. Ако ти не го изоставиш, и то няма да те изостави. Ще бъде наречено както ти пожелаеш. Как ще го наречеш? Агрипина Фьодоровна Антипова слушаше с вълнение шепота на морския ветрец. Помълча, помисли и със светнали очи отвърна: – Бонбон!

Тортили с "доматено" пилешко филе и горчица

Изключително приятно ястие за летните дни. Може да се консумира с всякакви зеленчукови салати. Моят съвет е с много продукти, характерни за средиземноморската кухня /маслини, домати, моцарела и т.н./ Необходими продукти за 2 порции: 4 тортили, 1 пилешко филе- пеперуда, домати-3-4 средно големи, 1 ч.ч. кетчуп, олио, 1 средна глава лук, черен пипер, магданоз, сол, 2 скилидки чесън, горчица и кисело мляко за намазване на тортилите.. Начин на приготвяне: Сварете пилешкото филе, разрязано на две в подсолена вода. Запържете в уок тиган лукът в олио. Добавете подсолените, нарязани и обелени домати и продължете да готвите на по-ниска температура, докато се сгъстят. Добавете чесъна и оставете да се приготвя още 2-3 минути. След това прибавете кетчупа, черния пипер и магданоза. Докато все още е включен котлонът, прибавете нарязаното на парчета сварено филе. Оставете за 2 минути и изключете котлона. Отворете пакета с тортили и ти напръскайте една по една с вода. Загрейте всяка отделно в микровълнова печка около 1 минута. Намажете с горчица и кисело мляко. Добавете от "доматеното" филе в средата и завийте тортилите. Поднесете със свежи зеленчукови салати и таратор.

Микъл на деня- 25.07.2015г.

Възможностите обикновено са маскирани като тежката работа и затова повечето хора не ги разпознават. Ан Ландърс

четвъртък, 23 юли 2015 г.

Мисъл на деня-23.07.2015

Някои истини, колкото и обикновени и шаблонни на пръв поглед, трябва да бъдат припомняни по-често, най - добре всеки ден. Така те стават част от мисълта ни и от "просто думи", се превръщат в действия. Една от тях, която трябва да звучи постоянно е, че: Животът е 10% това, което ти се случва и 90% - как го възприемаш.

неделя, 19 юли 2015 г.

Underground Tango ღ Goran Bregovic


Спагети по китайски с прясно зеле и пилешко филе

Необходими продукти: 500 г спагети 300 г прясно зеле 1 бр. морков 500 г пилешко филе 2 бр. яйца брашно за овалване олио за пържене сол, магданоз, чили /или черен пипер/,кимион 1 глава лук 2-3 с.л. соев сос/или "Маги унисос"/ 3-4 скилидки чесън Начин на приготвяне: Спагетите се сваряват в подсолена вода. След като са готови, се изцеждат. Слагат се в купа и се прибавя соевия сос към тях. Пилешкото филе се нарязва на кубчета, овалва се в брашно и едно по едно се пържи в сгорещено олио до позлатяване. В отделен (по-голям) тиган се запържват двете яйца, като се разбъркват, към тях се прибавят зелето, нарязано на ситно и морковите, настъргани, прибавят се чилито /може и черен пипер/, магданоза. След като е полуготово се слагат част от спагетите, според зависимост колко ще побере големината на тигана, запържва се за около 1 минута всичко това и се слага в купа. След това лука, нарязан на полумесеци и чесъна, на ситно, се запържват до златисто, поръсват се с кимион и след като са готови се прибавят към спагетите. Прибавя се и пилешкото филе. Всичко се обърква много добре. Източник:www.receptiie.com

събота, 18 юли 2015 г.

събота, 11 юли 2015 г.

Маска за лице с лимон

Тази маска стимулира образуването на нови клетки. Лицето се обтрива с лимонов сок и сокът остава да действа няколко минути. След това се отмива с топла вода и лицето задължително се обтрива с мек лосион без спирт. Такова почистване се прави веднъж седмично, а за мазна кожа- до три пъти седмично.

Морска супа

Необходими продукти: 250 гр калмари /туби/,8 рулца от раци/100 г/, 2 малки лефера/300 гр/, кефал или мерлуза, 4 с.л. зехтин, 1 к.ч. фиде, 2 скилидки чесън, 1 гл. лук, 200 г стерилизирани домати, по 2 щипки босилек, мащерка и риган, 1 ч.л. сол, лют пипер на вкус.
Начин на приготвяне:Калмарите се режат на шайби. Ако използвате бейби калмари, трябва да ги почистите така. Почистването отнема време и не винаги е много приятно, затова аз предпочитам да купувам калмари на туби. А и вкусът на двата вида не се различава много. Леферът се почиства, измива се и заедно с калмарите и обеления, разрязан на четири лук, се поставя в тензух, който се завързва така, че да се получи торбичка. Слага се в тенджера, залива се с 1,5 л студена, подсолена вода и се кипва. Котлонът се намалява и всичко се вари 15 минути. Чесънът се нарязва на филийки и се запържва за 20-30 секунди в зехтин. Добавят се пасираните домати. След като кипне, варенето продължава още 15 мин на тих огън. Леферът се изважда от тензуха, почиства се от кожата и костите и месото се накъсва на парченца. Слага се, заедно с подправките и фидето в тенджерата при доматите. Накрая се добавят рулцата от раци, нарязани на колелца и се вари още 4-5 минути.

Ароматни пилешки хапки със сметана и бира

Необходими продукти: 500 гр пилешко филе, 200-300 гр гъби, 1 глава лук, 4-5 скилидки чесън, 1 зелена чушка, 400 гр заквасена сметана, 1 ч.л. горчица, 100-150 мл бира, 1/2 лимон, соев сос или унисос "Маги", черен пипер, масло и олио /1:1/ за пържене, магданоз
Начин на приготвяне:Нарязваме всички продукти, овкусяваме филето със соев сос и черен пипер. Запържваме пилешкото филе в масло и олио, като добавяме и горчицата. В друг съд запържваме лука, чесъна и зелената чушка за 4-5 минути, след това добавяме и гъбите. След това прибавяме и запърженото филе, бирата, заквасената сметана- оставяме още 10 минути. Преди да свалим от котлона, овкусяваме с лимон и магданоз. Може да се поднесе с няколко вида зеленчукови салати.

четвъртък, 9 юли 2015 г.

Мисъл на деня- 09.07

"Ползата от пътуването е да регулираме въображението чрез реалността."

Сладкиш "Негърче"

Необходими продукти:1ч.ч. кисело мляко, 1 непълна ч.ч. захар, 1/2ч.ч. олио, 2 ч.ч. брашно, 1 каф. л. какао, 1/2 ч.ч. орехи, 1 каф.л. хлебна сода, сиропира се с 1 ч.ч. вода и 1ч.ч. захар. Продукти за крема: 3/4 пакетче /около 100 гр/ масло и 1 непълна чаена чаша пудра захар и едно яйце се разбиват в миксер. Приготвяне: Продуктите за блата се разбъркват и се пекат в средна фурна /около 200 градуса/ до готовност.

вторник, 7 юли 2015 г.

Мисъл на деня- 07.07

"Единственият човек, с когото трябва да се съревноваваш и от когото трябва да станеш по-добър, това е човекът, които си бил вчера!" Отговорът на този въпрос е много лесен, задавайте си всеки ден тези два въпроса: "Какво прави в момента най-успешният човек в света в моята сфера? Как мога аз да го изпреваря и да бъда по-добър от него?"

неделя, 5 юли 2015 г.

Мисъл на деня

С тази мисъл на Махатма Ганди започвам нова поредица от публикации- "Мисъл на деня". •Внимавай с МИСЛИТЕ си, защото те се превръщат в ДУМИ, •Внимавай с ДУМИТЕ си, защото те се превръщат в ДЕЙСТВИЯ, •Внимавай с ДЕЙСТВИЯТА си, защото те се превръщат в НАВИЦИ, •Внимавай с НАВИЦИТЕ си, защото те се превръщат в ХАРАКТЕР, •Внимавай с ХАРАКТЕРА си, защото той се превръща в СЪДБА! Махатма Ганди

събота, 4 юли 2015 г.

Подлучен ориз с яйце и грах

Необходими продукти:200 гр бланширан ориз, 2 глави червен лук, 2 глави бял лук, 1 с.л. растително масло, 1 скилидка чесън, 1 парче джинджифил /2 см/,1 бр. яйце, 3 с.л. соев сос, черен пипер, сол.
Начин на приготвяне: Оризът се сварява в подсолена вода в съотношение 1:2. Лукът се нарязва тънко и заедно със ситно нарязаните чесън и джинджифил се запържва в растителното масло на силен огън, около 2 минути. Яйцето се разбива и се добавя към лука като се бърка бързо, за 10-20 секунди, докато стегне леко. Добавят се грахът и оризът. Разбърква се и се държи на котлона още 3-4 минути, за да се загрее оризът. Подправя се със соев сос и черен пипер.