четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Гадателят /древно западноафриканско предание/

Имало едно време, сигурно и днес го има, един млад мъж, който загубил вяра в живота. Струвало му се, че цял живот единствено работил, а продължавал да меч¬тае за много неща — приключения, богатство и разбира се, любов. Знаел, че със сигурност в живота трябва да има нещо повече, а не само ежедневната борба за оцеляване.
Един ден дочул, че в някакво далечно село ще има па¬наир, и вестта го развълнувала повече от обикновено. На панаирите, на които бил ходил като дете, имало различни изпълнители, песни и танци. А веднъж: видял гадател. Въпреки че не вярвал много в такива неща, той имал усе¬щането, че ако му предстои да направи нещо повече в жи¬вота си, по-добре е да го разбере сега, а не да живее с лъжливи надежди. И решил да отиде на панаира с надеж¬дата да намери гадател, който да предскаже съдбата му.
Пътят до панаира бил дълъг и той пристигнал по мръкнало. Градчето било оживено от музика и танци, а хората продавали своите изделия. Въпреки че бил пътувал през по-голямата част от деня, сърцето му тупкало от вълнение, породено от пъстротата на панаира. Той се скитал по уличките и между сергиите и се опивал от ве¬селието, а очите му търсели знак за присъствието на мистик или гадател.
В самите покрайнини на градчето, където веселието било в разгара си, той съзрял малка шатра с окачена отп¬ред табела: "Предсказваме бъдещето. " Сърцето на мла¬дия мъж: подскочило и той се насочил към отметнатата завеса. Поел си дълбоко въздух и надникнал вътре. Някакъв старец седял край разнебитена стара маса, чийто крака били толкова тънки и разклатени, колкото неговите соб¬ствени. Тялото на младежа хвърлило сянка върху стаята и старецът вдигнал глава.
-Дошъл си да ти предскажа бъдещето ли?
Гласът на стареца бил силен и уверен. Младежът само кимнал. Старецът се изправил и с жест посочил към един стол срещу него. Младежът погледнал стола и нетърпеливо се насочил към него. Но преди да успее да седне, старецът протегнал ръка и внимателно, но силно хванал младия мъж: за рамото.
- Първо да уредим таксата ми...
Младият мъж присвил очи, обхванат от съмнения -нямал му много вяра. Преди да може да отговори обаче, старият гадател продължил:
- В края на краищата това не трябва да е проблем за човек, който със сигурност ще спечели огромно богатство някой ден.
Сърцето на младия мъж подскочило.
- Искаш да кажеш, че наистина ще бъда богат!
Старецът не казал нищо, запазвайки безизразно из¬ражение на лицето си. Когато не последвало нищо друго, младежът бързо бръкнал в джоба си и подхвърлил шепа сребърни монети на масата. Старецът мигновено ги заг¬ребал в шепата си и безизразното му лице се усмихнало на младия мъж:. Той поканил с жест младежа да седне и уси¬лено закимал с глава.
- О, без съмнение - казал той - стига да намериш подходящата работа и да пестиш парите си.
Младият мъж: възкликнал от почуда и вълнение, ка¬то вече си представял какво ще направи с всичкото си бъ¬дещо богатство. Докато младият мъж: присядал, гадате¬лят попитал:
- Какво друго би искал да знаеш?
- Ще бъда ли толкова прочут, колкото и богат? - запитал честно младият мъж:.
Гадателят замълчал, все едно, че чакал отговор от небето, след това притворил очи. Отговорил сериозно:
- Определено виждам, че ще бъдеш прочут - отвърнал той. - Особено след като станеш известен.
Младият мъж: грейнал и се наклонил напред, нетър¬пелив да чуе още нещо за съдбата си.
- Ще се оженя ли... щастливо?
Гадателят отново замълчал, очите му се затворили, сякаш измъквал своите отговори от някакъв мистериозен духовен източник.
- Ще се ожениш - обявил старият гадател. — И тя ще бъде твоята истинска любов, стига да я намериш и тя да приеме. Двамата ще бъдете толкова щастливи, колкото никой друг не е бил на света, ако заедно избегнете не¬щастието.
Младият мъж изпаднал в екстаз. Винаги бил вярвал, че животът му готви нещо повече, но никога не се бил на¬дявал, че ще получи толкова много.
v - А дълго ли ще живея? - Младият мъж задържал дъха си, страхувайки се, че след като са му предсказани толкова много и хубави неща, сигурно ще умре млад.
- Хммм. - Старецът сякаш се отнесъл за миг. После сякаш кимнал на някакъв невидим дух. -Да, разбирам, - казал той на въздуха над него, все едно, че говорел на невидим дух. После отворил очи и се вгледал в широко отворените очи на младия мъж:.
- Ще имаш много дълъг живот - казал той след напрегнато мълчание. - Стига да останеш здрав. Тогава само преждевременна смърт би могла да го съкрати.
Младият мъж скочил от стола, лицето му искряло от радост. Той сграбчил ръката на стария гадател и бур¬но я раздрусал. А когато не му достигнали думи да изрази благодарността си, той прегърнал стареца и изскочил от шатрата. Бил убеден, че късметът му ще проработи още по пътя за дома.

Няма коментари: