вторник, 26 октомври 2010 г.

АКО… Ръдиард Киплинг

АКО… Ръдиард Киплинг (Превод – Валери Петров)

Ако владееш се, когато всички треперят и наричат те страхлив
сред вперени съмнителни очички се довериш, но бъдеш предпазлив
Ако изчакаш и оставаш бодър или наклеветен-не клевети намразен -
не отприщвай свойта злоба но ни премъдър, ни презвят бъди
Ако мечтаеш – властен над мечтите и мислиш, но сред мисли не летиш
На Поражението и на Славата венците ако приемаш равнодушно ти
Ако злодеи с Истината свята пред теб търгуват и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата градени цял живот – и почнеш нов градеж
Ако натрупаш на камара всичко спечелено;заложиш го на зар;
изгубиш, и започнеш пак от нищо; и не поглеждаш никога назад
Ако заставаш нерви, мозък, длани негодни вече – да ти служат пак
и само с Волята в теб останал да продължиш отново влязъл в крак
Ако си лорд – дори в тълпата слязъл или в двореца – чист като дете
Ако ни враг, ни свой те наранява
Ако не смеят в спор да влязат с теб
Ако запълниш хищната минута с хванат миг от нейните шейсет
Светът е твой! Молбата ти е чута!
И главно ,сине – ти ще си Човек!

1 коментар:

Люк Буковски каза...

Ако
Ридиър Киплинг
Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума за кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито,
и бедата със смях да презреш.
Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят – без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил.
Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен.
Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си – да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит.
Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар.
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
ти мечтите си в свой господар.
Ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант.
Ако ти си дочакал триумфа, след много провали,
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
(а пък тези край тебе не са) –
о тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти сине мой, Мъж.