Профилактика при стомашни киселини

Киселини в стомаха и болки под лъжичката към обед и към 4 ч следобед. Силни стомашни уригвания.

1. Да има вяра, да не се безпокои.

2. Да употребява за храна мляко с кафе, варен праз, варен лук, варени моркови, варено цвекло, варена бамя като салата. (Ще се махне водата и бамята ще се яде с лимон и дървено масло.) Цветно зеле. Изобщо да употребява лесносмилаеми храни.

3. Измиване краката всяка вечер до коленете с топла вода.

4. Няколко пъти в седмицата да измива слабините с топла вода.


(вж. повече Димков, БНМ, т. ІІІ/1)


Причини. Повишено отделяне на стомашния сок с по-голяма киселинност се среща най-често при раздразване на стомашната лигавица от тютюн, алкохол, дразнеща храна. При остър или хроничен гастрит, при язва болният също има оплаквания от киселини. И някои невротични състояния могат да се придружават от такива прояви.

Признаци. Болният обикновено е със запазен апетит и се храни добре. Но след нахранване има тежест, парене под лъжичката и зад гръдната кост, упорити кисели оригвания, а понякога гадене и повръщане. Киселите оригвания могат да се явят на пристъпи, особено след грешки в храненето.

Предпазване. Необходимо е храненето да става правилно, да се вземат навременни мерки при възпаление на стомашната лигавица, да се укрепва нервната система.

Лечение. Според причината, която предизвиква повишената киселинност. Народната медицина препоръчва първите една-две вечери да се правят на болния топли клизми (39°С) с една лъжичка сода за хляб, а след това само при запек. Освен това сутрин и обед (след ядене) да се налага коремът с лапа от трина, възможно по-топла, доколкото може да се търпи. Върху торбичката да се сложи мушама или един голям пласт плат, за да може да се държи половин час. Налагането да се повтаря в течение на три дни. Освен него три дни наред болният всяка вечер да си прави и топла баня (40°С) на краката с морска сол с продължителност 15 минути, а след банята да се поставя коремен компрес, натопен в топла отварка от трина или във вода (26°С); държи се цяла нощ. От четвъртия ден нататък вместо лапите и топлите бани на краката болният да си прави всекидневно фрикция с хладка вода (20°С), смесена наполовина с оцет, а вечер преди лягане коремен компрес, както по-горе.

Вътрешно. По желание едно или две от изложените средства:

а) Сок от червени картофи. Избират се само пресни картофи, изчистват се хубаво със студена вода и по възможност с четка (подобна на четка за ръце), рендосват се и след това се пресоват. Сокът е млечно-кафява течност с неприятен вкус. Взема се неразреден преди или заедно с храната по 100 г 45 пъти на ден.

б) Сок от обикновена зелка. Приготовлява се и се употребява по същия начин, както и сокът от червени картофи.

в) Отварка от синя тинтява. Една супена лъжица от билката се запарва като чай с 200 г вряща вода. Пие се по кафена чашка 1 час преди ядене.

г) Нахут. Гълта се суров на цели зърна в следната последователност: първия ден едно зърно, втория ден две зърна, и т. н. до десетия ден, в който се вземат 10 зърна. След това в същата постепенност се намаляват с едно, т. е. единадесетия ден 9 зърна, дванадесетия ден 8 зърна и т. н. до деветнадесетия ден, в който се гълта едно зърно. Който не може да гълта зърната, може да ги дъвче. При нужда това се повтаря.

д) Освен казаното много е полезно четвърт час преди ядене да се взема и по една лъжица чист маслинен зехтин (не олио).

Диета. Лека природосъобразна, млечно-растителна храна, почти безсолна. Забранени са грубите и дразнещите храни, особено пържените, кафето, алкохолът, подправките, кисело, лютиво. Болните трябва да се хранят редовно. Лечебно действуват и минералните води. Препоръчват се леки тестени храни, овощни и зеленчукови сварени пюрета, орехи, бадеми, ориз, картофи и др. всичко добре сдъвкано.

Спанакът да се яде само във вид на пюре, сварен добре (водата да се изхвърля след сваряването). Лук, чесън и праз се забраняват. Лимонът не се забранява. Прясно и кисело мляко, каймак, прясно сирене са полезни. Полезно е вместо хляб да се употребяват пресни пуканки (от царевица); те действат като средство за отнемане на киселините. Също е полезно след обяд и вечеря болният да изпива и по една чашка кафе от фий или пък след обяд и вечеря да изяжда по един сварен картоф с малко лимон, а след него да изпие една кафена чашка мляко или топла вода, разбъркана с чаена лъжичка прах от въглища от липа или върба.

Още материали

(вж. повече Дънов, „Книга за здравето”, „Здраве и дълголетие ...”, „Хляба наш насъщни”)